сряда, октомври 13, 2010

Принца на Персия

Май и аз като Юрий Андреевич, самия д-р Живаго от едноимения роман, трябва да изчакам нощта, за да се впусна в трескаво писане. Аз надали ще стигна гениалността му, но това не ми пречи да се забавлявам. Той не е писал за електронни игри, но аз ще го сторя.
И нека започна така : по дяволите, не просто обичам "Принца на Персия", аз го обожавам - независимо в каква форма - игра, филм, няма значение. Първата част я играех в ранните си години. Даже бях изпуснал някаква екскурзия с класа, защото с баща ми се опитвахме да минем нещо доста трудно. Той впрочем винаги ми обещаваше да ми купи Лего, ако успея да направя някой троен, невъзможен скок в играта и аз, надъхан от обещаното, винаги успявах.
За втората част дори не знаехме, че можем да записваме състоянието, докъдето сме стигнали и винаги я минавахме отначало и отначало. Блъскахме си главите с дни какво трябва да се прави в края при един голям паяк, и когато кофтият магьосник бяга в кръг. Нямахме никаква идея. Май така и не я превъртяхме.
След това излезе и 3Д частта. Беше семпла, от нищото, но трябваше да има 3Д. Това беше моментът, когато баща ми отказа да играе повече принца. Идваше му прекалено сложно. Аз я превъртях. Не ми останаха особени спомени от нея.
Но! Но... След нея вече дойдоха частите, където отново бях погълнат от играта. Първата част - гениална откъм идеята си. Пясък на времето? Идеята ми допадна, а и в комбинация със супер яките видеота към играта - трепач. Направиха и филм. Досега съм го гледал 5 или 6 пъти. Настръхвам на някои сцени.
За Принца на Персия : Двата трона някои казаха, че неумението да умираш я правело глупава. На мен ми е все таз дали ще се запиша някъде и ще ме върне там като умра или ще ме спаси яка мадама точно, когато умирам. С тази мадама впрочем стават супер яки битки и много добри бойни движения.
И дотук беше въведението. Ентрито всъщност е за последната част, която си взех за Wii. Да кажа в началото, че играта за Wii е направена от нищото. Не е взета от ПЦ версията и преправена да пасне за конзолата. Всичко е различно - историята, музиката, околната среда, която използваш, за да прави принцът акробатичните си номера.
Графиката? Не може да очакваш много като става дума за Wii. Но и аз никога не съм ценял игра заради графиката. Искам да има страхотна история, достатъчно добро управление и да ме накара да я изживявам.
Историята? Както и в предните части - невероятна, колкото и семпла да звучи. Принцът намира фея, която му обещава негово собствено кралство и принцеса. Всичко, което намира, обаче, е разрушение. Разбира, че трябва да върне кралството към предишната си слава и да спаси принцесата. Впуска се в това приключение и това е задачата на играча. Какво става накрая няма да издам, но е достатъчно неочаквано и грабващо.
Аудиото? Типичните Принца от Персия звуци, които още повече те карат да влезеш в играта.
Управлението? Никога не съм очаквал от игра да знае на 100% какво искам да направя и да ми чете мислите и в случая управлението е пипнато достатъчно, за да не строшиш конзолата от яд в някои ситуации. Е, случва се понякога и да искаш да го направиш, но не е толкова драстично.
И за накрая оставям геймплея, защото това е най-значимото в нея. Както винаги Принца на Персия се състои от история + невероятните акробатични движения. И в случая са се постарали да ги направят впечатляващи. Битките по време на играта - някъде четох, че си можел просто да размахваш контролерите като за последно и всичко щяло да стане от самосебе си. Естествено, че може и да ги размахваш, може и да се отърваш до един момент, но от там нататък ще ти ебат мамата за нула време. Трябва да преценяваш срещу какъв противник се изправяш и да използваш подходящата стратегия.
По време на играта получаваш специални умения. В началото пътят ти в нея е доста линеен, но с напредването и усвояването им трябва повече да се замисляш как да преминеш следващата част от играта.
Това, което обаче особено много ме грабна е как са интегрирали 2Д частта на играта в тази част. Има два момента, където перспективата се променя и трябва да играеш 2Д. В момента, в който се случи, просто умрях от кеф. Самата първа част, класиката, е въведена като допълнение и може да си я цъкаш отделно. В добавка има още няколко мини игри, където или трябва да се биеш с разни изроди определено време, или да играеш 2Д версията на самата нова игра, или много други неща.
За да си мотивиран да я изиграеш отново има и постижения в играта. Някои са доста очевидни, но за други трябва много да внимаваш и да се оглеждаш навсякъде докато играеш.
В крайна сметка бих казал, че надскочи очакванията ми. Със сигурност ще се запозная и с ПЦ версията на играта, защото знам, че там историята е съвсем различна и направо ще играя друга игра. Но това, което видях от Wii версията - играта е трепач.

петък, август 27, 2010

Двудневен диалог

[8/26/2010 5:06:56 PM] Друг: ibasi zmiqta!
[8/26/2010 5:11:26 PM] Аз: Ibasi mamata!
[8/26/2010 5:12:12 PM] Друг: Ibasi mamata!
[8/26/2010 8:13:17 PM] Друг: jebaga
[1:24:51 AM] Аз: Ibasi zmiqta!
[1:55:28 PM] Друг: ibasi mamata!
[3:28:13 PM] Аз: Ibasi mamata!
[3:28:49 PM] Друг: ibasi zmiqta!

сряда, август 18, 2010

Наръчник на ваденето на лични документи

След като ми се наложи на няколко пъти да се занимавам с издаването на документи вече гордо мога да заявя, че съм спец в областта на българските опашки, българското трудолюбие и не на последно място как протичат нещата в такива ситуации. (описаното по-долу се отнася само за варненските такива)
1) Българските опашки не са нормални както си ги представяте ами са тумбести - нито знаеш къде започва, нито къде свършва. Добре, сега ще си призная, че не съм напълно коректен - все пак има ред, има списък и всеки влиза според номера си. Но цялата организация се прави от самите хора и нормално тя да не е перфектна - все се намира някой да се промъкне не според реда.
1.1) Да държиш списъка с номерчетата е отговорна задача, натоварваш се със задължението да обясняваш на куцо и сакато къде и какво трябва да се прави, да викаш следващия номер в точното време, да внимаваш за нередности.
1.2) Ужасно много се чака и по време на лятото това не е особено приятно.
2) В подобни екстремни условия се проявява първичното у човека, проявява се агресия и хората осверипяват. По-добре си стой кротко и си чакай реда, че иначе го отнасяш.
3) За да си обявиш документа за изгубен трябва да отидеш на едно място, където чакаш 1901031031 часа, после отиваш на друго място, за да ти изкарат акт, където чакаш 12093103109 часа, после отиваш на трето място, за да си пуснеш поръчка за документите, където нали знаете колко часа се чака. И накрая може да стане така, че не всички се получават на едно и също място, а за всяко едно от тях се чака вече известните ви на брой часове.
4) Защо се чака толкова ли? Защото има 2 каси за супурнайсет човека, една каса е хем за пускане на поръчки за документи, хем за получаване, на лелчетата зад касите не им се бачка и без това, имат 5,6 почивки през деня, а навън хората се потят кат прасета. Друга причина е, че повечето, отиващи там, хващат лелчетата зад касите на приказка и ги взимат за едва ли не психолози. Изливат си цялата мъка, питат глупави въпроси и не се отказват лесно от питането.
5) Ценен съвет : за да си първи в списъка за чакащи, отиди в 4 сутринта да се запишеш в списъка, упоменат малко по-горе.

петък, юни 25, 2010

Ракиено време
















Караконджули и Гундураци. Евала на екипа, трудил се над това име или на едноличния гений зад него. Горе вляво пише и "Против уроки". Кат се нахакаш кат мотика и нищо те не хваща.

събота, юни 12, 2010

Айранец




















Айран Гази. Втори айран, който опитвам в Германия. Първият е този. И наистина гази де. За разлика от българските на Данон, На Баба, На Стринка и На Леля и не знам си още какви, този СЪДЪРЖА кисело мляко. Турчалата поне от това разбират.

понеделник, май 31, 2010

Cafe del Isar



























Казват, че лятото идвало. Ама аз нещо не го усещам да идва. Нито по времето навънка, нито по евентуалната липса на работа. Поне дъждът навънка не предразполага към мързелуване.

неделя, май 30, 2010

Нещо циганско така...















Може и да не си личи особено добре какво е това, но ще го опиша и с думи : дрехи съхнат на въже, опънато между две дървета. И къде мислите се случва това? Да, в Германия. Има доста кътчета тук, където циганията ми идва малко в повече. Да не казвам, че живея близо до подобно място. Наскоро даже се разигра и показна сватба на улицата точно до мен. "Чалгата" звучеше с пълна сила, а тъмни субекти изпълняваха ритуални танци. По улиците винаги ходят хора с академични лица и тъй като съм на 4 спирки от университета, винаги мога да позная кой ще слезе тук и кой има потенциал да продължи към уни.