До Карибите и назад

Как започна всичко ли? Историята е доста тривиална, но е напълно подходяща за увод на този пътепис, а и някой може да се припознае в нея и да реши да предприеме подобно начинание поради подобни причини.

Получих предложение за нова работа и на интервюто предложих да започна чак след нова година. Започвах да осъществявам идеята си да си оставя малко време преди да започне всичко това, за да си спретна някакво пътешествие до още незнайна точка на света. Усведомих хората от настоящата ми работа, че ще ги напусна в края на ноември, имах и една седмица отпуск и по този начин си спретнах месец и седмица почивка за моята идея. Сега дойде следващата стъпка в плана, която също не беше тривиална – накъде да замина в този период? Трябва да си призная, че планирането отне прекалено много време и по едно време вече се бях примирил, че ще се излежавам на дивана вкъщи и цялото това време ще отиде по дяволите. Иначе мислите ми за пътешествието се развиваха по подобен начин – края на ноември, декември по нашите ширини е кучи студ, няма да е лошо да се избере някоя топла дестинация, че да се избегнат минусовите температури. Имам братовчед в щатите, Атланта, когото все се каня да посетя, защото не съм го виждал от 15 години сигурно и вече беше време да го направя. А и човек по принцип не намира толкова лесно време да отиде до толкова отдалечено място. Да пътуваш девет дена с камили и да останеш една седмица например изобщо не си заслужава. Точно затова и моментът предразполагаше да сторя точно това. В същото време баща ми ми прати и предложенията за круизи и започнах да разглеждам целия им каталог. Имаха доста интересни предложения – имаше круизи из целия свят, които посещаваха все интересни места. Имаше някои, които започваха в Япония, минаваха през Тайван, стигаха Филипините. Но единственият, който пасваше идеално с посещение на Атланта, беше този, който обикаля доста острови в Карибско море. И да бъда по-точен – круизът минава през Аруба, Бонер, Гренада, Доменек (да не се бърка с Доминиканската република), Сент Томас и един частен остров на круизната компания. Трае десет дена и денят на отплаване е 26-ти ноември. Тръгва от Форт Лодърдейл, което е доста близо до Маями и съответно до Атланта, минава през всички тези острови и пак се връща до Форт Лодърдейл. Беше перфектната екскурзия за мен. Тези острови не ми говореха абсолютно нищо, но това пасваше и на една моя допълнителна цел, която си поставих малко по-рано тази година. Накратко за тази цел: с двама приятели (Цак и Фолка) посетихме Сардиния края на Септември. Взехме си кола под наем и посетихме доста красиви кътчета на острова. Плажовете бяха превъзходни, природата беше уникална. Установих, че съм видял прекалено малко от този свят и като кон с капаци посещавам абсолютно едни и същи места. Затова реших, че всяка година ще се пробвам да посещавам някое ново място по света.

Идеята ми за това пътешествие беше доста простичка – ново изживяване на кораб, да се будиш всеки ден някъде в океана или на нов остров, отдих, почивка и далеч от всякакви мисли, които те тормозят иначе в ежедневието. Беше ми ясно, че пътешествието няма да има нищо общо с уикендите ми по принцип – няма да има партита, няма да има смачкване до откат, ще бъде просто пътуване за разпускане. 

По ирония на съдбата цялата акция започна точно с противоположното на отдих. Прекарах уикенда преди пътуването в Берлин, заедно с Цак, Лора и Ваня и го прекарах все едно съм още на 21 и съм безсмъртен. Пристигнах в Берлин в петък. В петък предадох всички ангажименти на работа на други хора, даже си носех багажа, за да паля директно за Берлин и запалих точно като пич към 14 часа от централната гара в Мюнхен. Най-умното нещо, което направих този уикенд, беше да отида до там и да се върна до Мюнхен с влак. Първоначалната ми идея да ходя с кола щеше да се окаже пагубна за съществуването ми. В Берлин бях привечер. Лора и Ваня щяха да са там едва в събота, но с Цак си направихме петъка както ние си знаем. С минималните 2 часа сън, цяла нощ гърмеж, бяхме на път да продължим и съботата по този начин. Което и се случи. Към 9 часа неделя се озовахме в Бергхайн, трябваше да напуснем клуба точно по часовник някъде към 13, защото имах влак да хващам за Мюнхен. Качих се на влака, седнах и това беше с липсата на сън. Събудих се 4.5 часа по-късно на Мюнхенската гара. На следващия ден ме чакаше здраво път. Е, всичко беше планирано все едно още сме в гимназията.

Така – най-трудното на пътешествието с кораб из Карибско море е да стигнеш първо до там от Европа. Летях до Маями през Лондон и всичко започна в 5 часа сутринта понеделник. Още пълна щета от уикенда, започна моето голямо пътешествие към далечни ширини. Билетите до Маями от Мюнхен не бяха особено скъпи, но това беше най-бейсик вариантът им. Решиш ли да сложиш багаж към това и да се поглезиш с малко повече място за краката (вярвай ми, това трябва да го направите, иначе този полет няма как да се издържи), цената за полета изведнъж те удря финансово доста здраво. Както и да е, преживява се. Както казва майка ми постоянно – пари се печелят. Полетът ми до Маями обаче беше един голям кошмар. Супер дълго пътуване, липсата на сън от уикенда си казваше думата постоянно. Да спиш в този самолет е доста трудна задача. Въпреки допълнителното място за крака, пак не е особено комфортно. Но както всичко друго в живота и това мина. Очаквах големи контроли по летищата за влизането в Шатите, но всъщност всичко мина сравнително бързо. При излизането ми от летището в Маями разбрах какво ме очаква - беше толкова задушно и топло, а аз бях още със зимното си яке от Мюнхен. Следваха няколко дена на слънце, жега и лято през ноември/декември. Вечерта на 25-ти прекарах в хотел на летището в Маями. На следващия ден идваше шатъл от круиза, че да се ходи към кораба. Но тази вечер в този хотел доста фактори вече играеха голяма роля за състоянието ми тип пълен дроб. Джет лагът, малките интервали сън в самолета, некачественият сън няколко дена подред, дългото пътуване направо ми разказваха играта. Единственото успокоение беше, че идва една почивка, която си заслужава наименованието почивка. На следващия ден се качих в шатъла и стигнах до заветната цел – големия кораб.

  

Ден 0:

Това беше опознавателен ден на кораба. Корабът беше доста голям – с 19 етажа и дължина от към 300 метра можеше бая да си изгубиш времето да го обикаляш. Най-важното заключение, което направих -  мисия „Надебеляване покрай Коледа“ щеше да започне по-рано от предвиденото. Храна имаше по всяко време, навсякъде и в изобилие. И беше много вкусна. Имаше навсякъде бюфети с всякакви лакомства. Исках да опитам от всичко и май успях да го сторя. Сега се доближавам все повече до американската клиентела, която преобладаваше на кораба. Цялата ситуация ми звучеше като ол инклузивите по хотелите, където се изхвърлят ужасяващи количества храна ей така за нищото. Но бях успокоен частично, че излишната и подходяща храна се предоставя на рибите в морето. Звучеше ми като правдоподобна история и повече не мислех по въпроса.  

Други изводи, които успях да направя: въпреки коварната ситуация с храната, човек можеше да си помага за физическата форма с редовни посещения във фитнеса. С твърдата мотивация да погълна колкото се може повече от храната на кораба бях и твърдо решен да работя постоянно в посока горене на калории. Накратко – възползвах се от уредите във фитнеса почти всеки ден. След това сауната чакаше с отворени обятия да се доизцедиш в 80 градусовата жега вътре.

Човек можеше да се занимава с много други неща на борда – имаше казино, където успях да завъртя малко пари, имаше библиотека, но човек по принцип сам си носеше книгите за четене, имаше много палуби, където да се излежаваш и да се печеш на карибското слънце. А това аз мога да го правя много добре. Остави ме да легна на плажа/на палубата под слънцето и не ме пипай повече. Точно и по този начин успях да почета някоя и друга книга – занимание, за което намирам все по-малко време в ежедневието. Което много ме ядосва, но този проблем може да се реши лесно.

Имаше кино под звездите. Всяка вечер, точно в 19 часа, можеше да си легнеш на шезлонг, да си вземеш едно одеалце, идват да ти донесат пуканки и си зяпаш филм под открито небе. Беше също любимо занимание от моя страна, когато успявах да го хвана отначало.

Каютата беше с балкон, доста симпатична и уютна. Беше много приятно да погледнеш през балкона и да видиш, че около теб няма нищо друго освен вода. Мисля, че мога да наблюдавам и слушам водата непрекъснато. Действаше ми успокояващо през цялото време. Седях, пишех отчасти този пътепис, а вратата на балкона беше отворена – навън всичко беше синьо. Не се чуваше нищо друго освен морето.

Ден 1 и 2 – кораб и океан:

Закуска – яйца в три вида – бъркани, на очи, варени. Към тях бекон, наденички, боб, хляб. Ей тва беше всеки божи ден за закуска. Кафе – двойно еспресо. Излежаване на палубата под супер силното слънце. Фитнес, сауна, кафе – двойно еспресо. Излежаване на палубата. Вечеря – ядеш кат прасе. Спиш. Повтаряш.

Ден 3 – Аруба:

Ето къде започва интересната част от пътеписа. Съжалявам, че ви изгубих времето досега с глупости, но мисля, че бяха също важна част от приключението. Най-якото беше да си вземеш закуска (ЯЙЦА И БЕКОН) и да отидеш на най-задната палуба на кораба, където можеше да се седне на открито и да наблюдаваш как приближавате острова. Виждаше се пристанището, всички хълмове и сгради, виждаше се всичко от високо и гледката беше доста внушителна. Островът в цялата му прелест, заобиколен от морето.

Трябва да си призная, че подходих към пътуването доста несериозно. Бях супер гол и бос и неподготвен за какво ме очаква. Но както вече казах – първоначалната ми идея беше просто да се излежавам на плажа някъде. От круиза раздаваха постоянно брошурки за всеки остров с интересна информация. Също така организираха и различни екскурзии, от които почти всеки път се възползвах.

За Аруба знаех единствено, че някъде има плаж с фламингота. В последствие разбрах, че няма да слезеш на острова и фламинго да ти кацне на рамото – този плаж бил частен и бил на разположение само за гостите на ресорта. За гости имало определена такса, за да видиш този плаж. Дали това наистина е така, не успях да разбера. Плажа не успях да го намеря, а и не инвестирах особено много време в това начинание. За сметка на това пробвах да извлека максимума от екскурзията, която взех, и да науча повече за острова и живота там от екскурзовода, който ни водеше през цялото време.

Така – островът е част от ABC островите (Аруба, Бонер, Кюрасао (Curacao)). Числи се към кралството Холандия, но колкото аз съм пакистанец, толкова и тез хора там имат нещо общо с Холандия. Корабът спря точно до столицата Оранестад. Имаше много възможности за шопинг, а и архитектурата, останала още от холандските колонии, също беше много красива. Винаги съм бил фен на безцелното лутане по уличките на непознато място и откриването му по този начин, но в този момент бях решил да се възползвам от екскурзиите, предлагани от круиза, и да се пусна към вътрешността на острова. Повечето от тези острови не са особено огромни – на широчина към 12 км, на дължина 38. И все пак би било доста трудно да тръгнеш да обикаляш пеша. Със сигурност е възможно при тези простички разстояния, но аз определено нямах времето да го сторя по този начин. Престоят на острова траеше към 10 часа и трябваше да се извлече максимума от това време. А и през цялото време в главата ми беше плажът, който беше крайната точката на екскурзията. Щях да имам около 2 часа да се излежавам на пясъка там. Всеки един от тези острови имаше по няколко много типични забележителности, които можеха да се видят и екскурзиите предоставяха възможност да се посетят чрез бусчета. Спираше се там за определено време да се нащракаш на снимки и после се продължаваше. В повечето случаи по-важната част на островите бяха просто плажовете или частта от океана, където можеше да се гмуркаш или да плуваш с шнорхел. 

Какво може да се каже за острова ли? За климата може да сте сигурни, че ще е много сух, ще е супер топло и слънцето ще ви пече като за последно. Дъжд падаше в много кратки периоди и беше като душ за около пет минути и после спре. Целият остров се състоеше от шубраци и кактуси. Ако тези кактуси можеха да се използват за нещо велико, хората тук щяха да са неимоверно богати. Също така имаше и много игуани. Където и да отидеш – цели орди игуани. Интересно беше диви-диви дървото на острова, което изглеждаше като прегърбения Квазимодо. Сравнително ниско, дървото винаги сочи в югозападна посока поради определени ветрове. Друг интересен факт - населението говори както холандски, така и локален диалект, наречен папиаменто. Този език е пълна мешаница от най-различни езици - испански, португалски, холандски. Искаш ли да кажеш "Благодаря", просто кажи "Данки".

Първата спирка от екскурзията беше Natural Bridge и Baby Natural Bridge на острова. Natural Bridge е бил най-големият естествен мост на карибите, състоящ се от корали, но с времето е започнал да се руши и 2005-та година се е случило неизбежното. В момента е останал само Baby Natural Bridge, който е мини ми на големия мост. Както навсякъде на острова и тук гледката към океана беше превъзходна. 

След кратък стоп на това място, продължихме към следващата забележителност - златните мини на Аруба. Островът е бил открит от европейците 1499-та година. Веднага са тръгнали да търсят за съкровища и нещо скъпоценно, но са ударили на голяма греда. Интересното е, че злато е намерено все пак там през 1824-та година и индустрията се е възползвала от това.

Накрая попаднахме в северната част на острова, където се намираше фарът Калифорния. От там имаше страхотна гледка към останалата част на острова. Наименуван е на парахода Калифорния, който е потънал по тези части на океана. Виждаха се прекрасно и двата бряга на острова - източния и западния. Като по западния бяха разположени плажовете. Ето накъде се бях насочил и аз. Иначе западният беше супер скалист и както винаги - накъдето и да погледнеш все се виждаха само шубраци и кактуси. Игуаните бяха навсякъде- малки, големи, семейства, щъкаха постоянно. От екскурзовода не успях много да разбера за културата по тези места, май даже и не бях толкова добре концентриран върху разказите, но тук добре се виждаше какво правят по принцип. Едни дялкаха кокосови орехи и ги продаваха на туристите да пият от тях, други продаваха във фургони смуутита и сокове от цитрусови плодове. Изглежда в това се изразяваше поминъкът им.

Нащракахме снимки, продължихме и ето, че дойде заветната цел от престоя на този остров - плажът Eagle beach. Изпълни всичките ми очаквания - водата беше кристално чиста, пясъкът мек и чист. Беше краят на ноември, а температурата беше близо 30 градуса. Аз бях на плажа, а водата беше много приятно солена. На бара се запознах с една барманка, която знаеше как да казва "Добро утро" на български, защото имаше някакви български корени в родата си. Но до там ѝ се изчерпваха знанията по нашия език. След известно мързелуване на плажа, трябваше да се връщаме на кораба и да продължим към следващата спирка в Карибско море. 

Като за последно бях решил да купя бутилка ром - я за мен, я за подарък. Все пак бях на Карибите, това си беше задължителна покупка редом до пури. След лека обиколка на района до кораба, попаднах в един локален супермаркет, който отвън имаше доста соц вид. Визията вътре беше също подобна. Нямаше много хора, по рафтовете нямаше особено много продукти. Но пък ром имаше в изобилие. И изглеждаше точно така както си го представях - все едно някой е варил ракия в Якуруда. Пишеше, че е местно производство - не бих се и усъмнил, хората там със сигурност знаеха как се прави ром. Взех една бутилка, която много ми хареса на външен вид. Въпреки че си имат локална валута за плащане, американският долар е приет навсякъде. Бутилката я получих в хартиен плик - можех направо да седна на пейката навънка и да си я отворя.  

Ден 4 – Бонер:

Бонер ще го запомня с интересната екскурзоводка, която беше немкиня, и с фламинготата.

Но да започнем с началото на деня. Пристигане на пристанището в 7 часа сутринта - на задната палуба, вече знаете каква е закуската. Корабът акостира до столицата Кралендейк. Гледката естествено както винаги невероятна. Отново се вижда острова от високо, вижда се цялата му красота. Виждат се бреговете му, обрадени от водата. 

Избрах екскурзия, която отново навлизаше в острова и посещаваше доста интересни локации на него - малкото селце Ринкон, езерото Goto, природния парк Marine. 

Малко интересна информация за острова: вторият по големина остров от АБС островите. И този, както Аруба, принадлежи към кралство Холандия. Говори се холандски, испански и папиаменто.

Най-хубавото на посещението на този остров се оказа екскурзоводката, която разказваше с много ентусиазъм за живота на острова, за природата, историята му и за културата на хората тук. Оказа се немкиня, която се е развела с мъжа си и преди сравнително дълго време и дошла да живее на този остров. Какви са били подбудите ѝ не успях да разбера, но си личеше, че доста харесва живота тук. Точно тогава разбрах, че дори да са доста бедни хората тук, все пак са щастливи на острова и това е важното. Беше ми интересно да чуя повече за културата им. 

Времето беше отново много сухо и топло. Имаше кактуси навсякъде. Научих и че не трябва да стъпваш върху коралите в морето, защото са живи същества и са много чувствителни. Стъпиш ли веднъж и веднага предават Богу дух. Движихме се с бусчето по западния бряг на острова. Природата не беше нищо особено, защото беше доста суха. Имаше и много игуани. Оказа се дори, че един от местните деликатеси е супа от игуана. Не я пробвах, а и нямах и желание. Друга интересна история от острова - испанците открили острова през 1499 и естествено очаквали да открият злато на него. Това не се случило и те го напуснали, но решили да оставят кози и магарета на него за моментите, когато са близо до него. Магарета за транспорт и кози за храна. В момента на острова имат голям проблем и с двата вида животни. Магаретата явно си имат собственици, но козите не. А и дори със собственици пак си щъкат из острова на свобода и нападат имотите на хората. Те от своя страна строят огради от кактуси, че да се предпазват от тях.

Стигнахме езерото Goto, което се намира в северната част на острова. Там беше и мястото, където успях да се насладя на няколко фламингота. Много дълго време ги бях чакал тези фламингота и сега това беше моят шанс. Екскурзоводката разказа за резервата в южната част на острова. Бил един от 4-те такива по света, където фламинготата се размножавали. Туристите не можели да посещават резервата просто така, но можел да се наблюдава с бинокъл и водата там била чисто розова - най-вече заради скаридите, с които се хранят тези животни. 

Минахме и през националния парк Washington. Няма кой знае колко да се види вътре, преобладават кактусите както и в по-голямата част от острова. На входа има голям макет на скелет на кит, който е бил конструиран от група студенти. Историята е, че в миналото наблизо минаващ кораб е открил мъртъв кит под себе си и капитанът е разпоредил да го го изнесат на брега. Китът не бил умрял заради кораба, така че всичко е било уж наред. По едно време останал само скелетът на този кит. Тази история вдъхновила студентите, които направили макета и сега туристите могат да му се любуват в парка.

Пристигнахме и в селището Ринкон. По къщичките си личеше, че хората тук са доста бедни, но всяка една от тях беше боядисана в много красиви цветове. Така звучеше и историята на екскурзоводката по случая : "Хората в Бонер са много толерантни и винаги са усмихнати. Ако някой си боядиса къщата в розово, никой няма да каже "Какъв е този цвят...", ще каже "Колко красив цвят!". Още една история за острова: кралицата на острова е с аржентински корени и била много начетена жена. Успяла да научи холандския само за 3 месеца. Когато посетила острова, всичко било едно красиво празненство. Нямало проверки от полицията на посетителите, кралицата била сред хората, танцувала и се смеела заедно с тях. Като цяло - щастлив народ.

Ден 5 – Гренада:

Пристигнахме на острова в ранния следобед. Имахме 6 часа престой там. Докато се усетя и екскурзиите вече бяха разпродадени и нямаше нищо останало. Въпреки това няма от какво да се притеснявате - като слезете от кораба, веднага те нападат местни с предложения за транспорт и разходка из интересните места на острова. Островът отново не е особено голям - около 20 км широк и 40 км дълъг. Въпреки това не бих тръгнал да го обикалям пеша, не и за краткото време, което имах на разположение. Плажът беше на 7 км от пристанището - перфектно за едно такси. Също така се виждаше, че е много хълмист. Само се виждаха баири нагоре и поход на крак щеше да се окаже непосилна задача. Още с излизането ми от кораба веднага бях засипан с оферти за такси и за посещение на някои локации. Цената беше 20 долара на човек, което беше и нормалното поне според брошурките, които бях чел на кораба. Маршрутът включваше водопадите Annandale, магазинче за подправки и накрая плажа Grand Anse. 

Тръгнахме с нашия приятел от таксито да разглеждаме красотите. Личеше си, че тук природата е доста по-различна от островите, които бях посетил досега. Тук природата беше зелена и буйна, вече ги нямаше онези шубраци и кактуси от предните острови. По едно време малко ме достраша - какво му пречи на този пич да ни закара до някое странично място и да ни вземе всички ценни вещи, но по-късно се убедих, че тук е едно доста спокойно местенце, с ниска престъпност, а и туризмът е доста важен фактор от ежедневието на тези хора - със сигурност не биха си създали лошо реноме с подобна акция.

Първата спирка от екскурзията беше едно магазинче за различни местни подправки и растения. По брошурките навсякъде пишеше, че това е доста известен аспект на Гренада и жените в магазинчето правиха демонстрации на туристите как се обработват куркума, канела, карамфил, джинджифил или индийско орехче. Какаото също беше на почит на този остров. Беше интересна спирка, защото видях за първи път много от тези продукти в оригиналния им вид, а не както по принцип ги купувам по магазините. Можех да купя и доста интересни пакетчета за подаръци. Най-интересното беше една кутийка с колекция от тези подправки/растения. Второто ми попадение бяха шоколадите. Един от тях беше с морска сол и си замина за отрицателно време след като беше купен. Интересен факт: попитайте за nut med. Също доста известен локален мехлем от индийско орехче, който е нещо като пенкилер. Облекчава всякакви болки.

Продължихме още нагоре по хълма, към водопадите Annandale. За съжаление си го представях малко по-различно отколкото беше като пристигнахме. Природата продължаваше да е все така красива - зелена, буйна, вода навсякъде, но самият водопад беше така заграден, направено здраво за туристи. Ходиш само напред по една пътека, няма отбивания или нещо да шавнеш нанякъде, ходиш в групата с другите и накрая пристигаш на точно определено място (на водопада) и там наблюдаваш от платформата. За допълнителна атракция местни дечурлиги скачаха от скали във водата и се къпеха вътре. Естествено можеше да се присъединиш към тях и срещу определено заплащане да те научат и теб как се скача вътре. Имаше и певец/китарист, който импровизираше с песни и също така се надяваше на финансова помощ. Общо взето всички очакваха туристите и даваха всичко от себе си, че да получат някой друг долар. Е, няма какво да се оплаквам. Бях туристът на туристите. Научих от таксиджията, че може да се достигне и до по-диви места на острова, но си е здрав преход и не е за всеки. Има даже официални пътеки, където може да си пробваш уменията на катерач, но накрая вече ставало с въжета и е нужна екипировка - сещам се за някой, друг приятел, който много би се зарадвал на това. Аз не съм голям фен, а и време нямах за подобни начинания.

Оставихме водопадите зад нас и се насочихме към цел, която винаги ми е била на сърце - плажа естествено. Казва се Morne Rouge и бях заделил два, три часа за престой там. Слязох при плажа и се разбрах с "екскурзовода" да дойде след два, три часа и да ме върне до кораба. Питах го и какво би препоръчал като храна в Гренада. Веднага спомена за "roti". Оказа се нещо като баничка, но пълна с къри пиле. Мисля, че има и вегетариански вариант на ястието. Препоръчвам го определено. Ако искате да пробвате локална бира, навсякъде из Карибите се предлага Кариб Лагер. Навсякъде е сравнително скъпа, като малка бира струва към три долара и нагоре. Но на вкус я докарва доста добре. А и в тази жега и на плажа няма как да не опънеш една, две. Плажът беше супер. По думите на моя човек от таксито това беше "най-добрият плаж на света". Водата беше кристално ясна, пясъкът беше много мек. Дали беше най-добрият плаж на света, не можех много да преценя. Подобни плажове бях виждал и в Сардиния. Но определено си заслужаваше. Близо до него се състоеше и някакъв Коледен ивент, на който се изсипваха толкова много коли, че по едно време стана супер задръстване и трябваше да минаваме по задни улички, че да го избегнем. Коледа на плажа при 30 градуса.

През цялото време в таксито се опитвах да разбера повече за хората и културата в Гренада и задавах всякакви въпроси. Шофьорът за жалост не беше от най-разговорливите, но имаше своите попадения в отговорите. Каза, че островът е с ниска престъпност, всичко било доста сигурно и спокойно. Хората били много щастливи. Къщите като цяло бяха много срутени и бедни, но хората изглежда се наслаждавали на живота тук. Той самият бил работил известно време в Канада, но се върнал тук, защото си харесвал страната. По едно време забелязах няколко доста изискано облечени и също така доста красиви дами и отбелязах този факт "Имате доста красиви жени тук на острова". На което получих следната реплика "Това са Карибите, човече, много ясно, че е така". Беше си записал приятелката в телефона като "Красива душа", но се закачаше постоянно с дамите по улиците. Празнували Коледа като всички други, само дето е много топло.

Пристигнахме до пристанището до кораба. Гренада също така била известна с рома си. Но това са Карибите, всички имат ром. Все пак взех още две бутилки, че да пробвам от всеки остров.

Ден 6 - Доменек

Да не се бърка с Доминиканската република. Доменек на латински означавало "Неделя". Това бил денят, на който Христофор Колумб е стъпил на острова и затова го е наименувал и по този начин. Оказва се, че по принцип не е открил абсолютно нищо, защото по това време вече е имало племена на острова. Преди да получи новото си име островът се е казвал "Waitukubuli", което означава "Дълго е нейното тяло". И това можеше да се види доста добре от острова - много хълмист и бусчето, с което се организираше екскурзията, трябваше много да се мъчи по баирите.

Екскурзоводката беше доста калпава и цитираше супер монотонно и бързо разказ за острова. Постоянно разказваше как ураганът Давид е минал през 1979-та година през това място и е опустошил всичко. И наистина си личеше, че това е така - много от къщите бяха закърпени по някакъв начин, много бяха срутени. Постоянно се виждаха напълно изоставени коли по улиците. Личеше си, че страната беше бедна и беше доста тъжна гледка. В контраст на това природата беше прекрасна. Отново всичко много зелено и буйно. Затова и тук можеха да се видят много плодове да растат - папая, пъпеш, манго, банани. Хората бяха много горди с плодовете си и човек можеше да закупи прясно изцедени сокове навсякъде. Бяха горди също така и с дъждовните си гори. Минахме през националния им парк, където научих за супер безполезния плод, който расте тук на острова. Имаше вид на пенис и не бил годен за ядене. Просто си растял на дървото, по едно време падал и после си заминавал. Ветровете по време на урагана стигали до 200 км/ч. Имаше място, където още се виждаше дърво, което беше паднало върху един автобус. Не го бяха махнали от там откакто се е случило това. Времето беше доста негодно за плаж. Научих, че плажовете не били с бял пясък както ги знам навсякъде, а волканични и с черен такъв. Нито имаше време да посетя такъв, нито времето ставаше за това. Минахме през много красиви водопади, които бяха доста по-нетуристически отколкото в Гренада. Като цяло природата беше това, което си заслужаваше да се види на този остров. От този разказ няма да получите представа за това, трябва да се посети на място. Затова и частта за Доменек ще остане една от най-кратките в този пътепис.

Обратно на кораба и напред към Ст Томас!

Ден 7 - Ст. Томас

Част от Вирджинските острови, част от Щатите, си личеше, че тук са инвестирани малко повече пари отколкото на другите места. Ако отидете в Стани Богат и ви се падне въпрос - коя е единствената територия на Щатите, където движението по улиците е отляво - това е Ст. Томас.

Отново от брошурките на кораба разбрах, че това е било убежище за не един пират. Което веднага ми грабна вниманието - голям фен съм на пиратите. Оказва се, че много пирати с много различни цветове на брадата са посещавали острова - например Черната брада и Синята брада. Има и замък на Черната брада, но го видях доста късно и така и не успях да го посетя. За сметка на това видях къде се намира плажът "Magens Bay". Въпреки че беше "само" на 7 км от пристанището, нямаше как да тръгна пеша. Преди плажа обаче посетих някои красиви гледки, откъдето имаше изглед точно към този плаж и към останалата част от острова. Още от тук си личеше, че "Magens Bay" ще бъде едно много красиво място. Сравнително малко заливче, което природата е оформила почти в перфектно U. Водата изглеждаше отново кристално чиста. Таксито до там излезе 20 евро на човек, бяхме повече хора в него. Някои слязоха в центъра на града, но за там нямах планове по това време. Изглеждаше доста колоритно място - с красива архитектура, хората украсяваха дърветата коледно.

За плажа имаше вход от 5 долара. Четох, че това е такса за персонала там да почистят след теб и да се погрижат за облика на плажа. Плажът бил също така в топ 10 на National Geographic. Отново не можех да преценя дали е най-великият плаж на света, но беше доста в челото на красивите такива, които съм виждал. Пясъкът беше мек и ситен, водата беше невероятна. Прекарах към 4 часа там, след което пак с такси се върнах до кораба.

Местните хора винаги опъваха големи пазари със сергии на пристанището, когато корабът акостираше там. Знаеха, че идват туристи и се опитваха всячески да си продадат стоката. Беше много полезно, защото успявах да купя някои дреболиики в последния момент. Тук не беше изключение. Още един съвет: пробвайте банановото дайкири.

Ден 8 - океан

Часовата разлика вече почти от 2 дена не играеше особена роля. Най-странното на подобен кораб беше да се събуждаш посред нощ и да усещаш как всичко се люлее - сигурен бях, че това беше причината да се събуждам нощем. Каютата беше на по-горните етажи и цялото клатушкане се усещаше доста стабилно, когато морето беше по-буйно. Дори като се разхождах на кораба, постоянно усещах клатене наляво, надясно, което нямаше да отмине толкова лесно дори след като сляза на брега.

Ден 9 - плаж

Последният ден от одисеята беше отреден изцяла за плаж. Това беше малък остров, на когото круизната фирма имаше частен плаж. На острова нямаше хора да живеят, имаше просто плаж. Беше невероятно яко. Корабът трябваше да остане на котва в морето и се придвижвахме с лодки до острова. Пристигнахме в 7 сутринта и потеглихме пак в 4 следобяд.

Ден 10 - отново в Маями

Карибското ми приключение приключи. Остатъка ще го предам в по-сбита форма и ще споделя впечатленията си:

Маями:

Нямах много време да отделя на града, но изпълних най-важната си цел - да сляза на Оушън Драйв. Хванах едно такси за 30 долара някъде от летището в Маями. Хем имах чувството, че не съм далеч от плажа, хем пътувах едно 30 минути. Плажът е чуден, но не може да се сравнява с тези на Карибите. Теглих два тегела и седнах да хапна на едно заведение от другата страна. Заведението се оказа също за от другата страна. Беше си доста гей заведение, но бургерът беше невероятен. А и една много здрава негърка направи страхотно шоу докато си хапвах. Пременяше се в различни роли, пееше на плейбек и сновеше наляво, надясно през цялото време като излизаше и директно на улицата. Минувачите постоянно спираха да снимат какво се случва. Изобщо не се оплаквах от избора ми на заведение. След хапването си хванах пак партакешите и обратно към летището, че щях да почвам да летя за Атланта.

Атланта:

За първи път в живота ми карах кола по американските пътища. Трябваше да стигна до братовчед ми и наех един форд мустанг за тази цел, че това беше единственото с навигация. Еми по-американско здраве му кажи. Да караш по пътищата там първо трябва да свикнеш с всичко. Първо взимаш няколко изхода на магистралата погрешно, после се чудиш на кой светофар да спреш, на кой не, къде точно да спреш и накрая все пак се научаваш как да караш. Толкова разпръснат град и такива огромни разстояния между всичко не бях виждал досега. Ако нямаш кола, може и да не те намерят жив. Каране кола 30 минути между две точки се брои за близко разстояние. Трябваше да мина точно през центъра на Атланта и вече си представях безброй светофари, супер много пешеходци, малко ме беше хванала паниката. То какво се оказа - 6 лентова магистрала, огромни сгради с огромни разстояния между тях. Ей тва е центърът. Успях да посетя аквариуама в Атланта, който наистина е много впечатляващ. Виж белугите там, цялата обстановка е просто уау. Така, следваща спирка -> Ню Йорк.

Ню Йорк:

Ню Йорк по Коледно време е просто приказка. Дълго време след това още разправях колко беше красиво по това време там и какъв невероятен дух има този град. Тук си изпълних и целта да се мотам почти безцелно из уличките и просто да се наслаждавам на случващото се около мен. Всичко беше много красиво украсено и много величествено направено. Харесваше ми да вървя пеша, да разглеждам всичко и да слушам какво си говорят хората и какво ги вълнува. Едни се ядосваха един на друг, други си казваха, че се обичат, трети се ядосваха на други хора по телефона и така нататък. Животът просто кипеше около мен. Всеки беше забързан нанякъде, пресичаше се на червено и в последния момент, колите натискаха бипките си постоянно. Благодарение на Славяна успях да видя Манхатън от страната на Бруклин вечерта, а също така и Таймс Скуер отгоре. Място за закуска, което мога да препоръчам - Barney Greengrass. Влизаш в нещо като магазин за хранителни стоки, с витрина от стъкло за риба/месо. Има една странична стая, където са разположени маси. Чакаш малко и биваш настанен. Яйцата са брутално вкусни. Аз си взех и една голяма чаша черно кафе като истински американец.