сряда, октомври 13, 2010

Принца на Персия

Май и аз като Юрий Андреевич, самия д-р Живаго от едноимения роман, трябва да изчакам нощта, за да се впусна в трескаво писане. Аз надали ще стигна гениалността му, но това не ми пречи да се забавлявам. Той не е писал за електронни игри, но аз ще го сторя.
И нека започна така : по дяволите, не просто обичам "Принца на Персия", аз го обожавам - независимо в каква форма - игра, филм, няма значение. Първата част я играех в ранните си години. Даже бях изпуснал някаква екскурзия с класа, защото с баща ми се опитвахме да минем нещо доста трудно. Той впрочем винаги ми обещаваше да ми купи Лего, ако успея да направя някой троен, невъзможен скок в играта и аз, надъхан от обещаното, винаги успявах.
За втората част дори не знаехме, че можем да записваме състоянието, докъдето сме стигнали и винаги я минавахме отначало и отначало. Блъскахме си главите с дни какво трябва да се прави в края при един голям паяк, и когато кофтият магьосник бяга в кръг. Нямахме никаква идея. Май така и не я превъртяхме.
След това излезе и 3Д частта. Беше семпла, от нищото, но трябваше да има 3Д. Това беше моментът, когато баща ми отказа да играе повече принца. Идваше му прекалено сложно. Аз я превъртях. Не ми останаха особени спомени от нея.
Но! Но... След нея вече дойдоха частите, където отново бях погълнат от играта. Първата част - гениална откъм идеята си. Пясък на времето? Идеята ми допадна, а и в комбинация със супер яките видеота към играта - трепач. Направиха и филм. Досега съм го гледал 5 или 6 пъти. Настръхвам на някои сцени.
За Принца на Персия : Двата трона някои казаха, че неумението да умираш я правело глупава. На мен ми е все таз дали ще се запиша някъде и ще ме върне там като умра или ще ме спаси яка мадама точно, когато умирам. С тази мадама впрочем стават супер яки битки и много добри бойни движения.
И дотук беше въведението. Ентрито всъщност е за последната част, която си взех за Wii. Да кажа в началото, че играта за Wii е направена от нищото. Не е взета от ПЦ версията и преправена да пасне за конзолата. Всичко е различно - историята, музиката, околната среда, която използваш, за да прави принцът акробатичните си номера.
Графиката? Не може да очакваш много като става дума за Wii. Но и аз никога не съм ценял игра заради графиката. Искам да има страхотна история, достатъчно добро управление и да ме накара да я изживявам.
Историята? Както и в предните части - невероятна, колкото и семпла да звучи. Принцът намира фея, която му обещава негово собствено кралство и принцеса. Всичко, което намира, обаче, е разрушение. Разбира, че трябва да върне кралството към предишната си слава и да спаси принцесата. Впуска се в това приключение и това е задачата на играча. Какво става накрая няма да издам, но е достатъчно неочаквано и грабващо.
Аудиото? Типичните Принца от Персия звуци, които още повече те карат да влезеш в играта.
Управлението? Никога не съм очаквал от игра да знае на 100% какво искам да направя и да ми чете мислите и в случая управлението е пипнато достатъчно, за да не строшиш конзолата от яд в някои ситуации. Е, случва се понякога и да искаш да го направиш, но не е толкова драстично.
И за накрая оставям геймплея, защото това е най-значимото в нея. Както винаги Принца на Персия се състои от история + невероятните акробатични движения. И в случая са се постарали да ги направят впечатляващи. Битките по време на играта - някъде четох, че си можел просто да размахваш контролерите като за последно и всичко щяло да стане от самосебе си. Естествено, че може и да ги размахваш, може и да се отърваш до един момент, но от там нататък ще ти ебат мамата за нула време. Трябва да преценяваш срещу какъв противник се изправяш и да използваш подходящата стратегия.
По време на играта получаваш специални умения. В началото пътят ти в нея е доста линеен, но с напредването и усвояването им трябва повече да се замисляш как да преминеш следващата част от играта.
Това, което обаче особено много ме грабна е как са интегрирали 2Д частта на играта в тази част. Има два момента, където перспективата се променя и трябва да играеш 2Д. В момента, в който се случи, просто умрях от кеф. Самата първа част, класиката, е въведена като допълнение и може да си я цъкаш отделно. В добавка има още няколко мини игри, където или трябва да се биеш с разни изроди определено време, или да играеш 2Д версията на самата нова игра, или много други неща.
За да си мотивиран да я изиграеш отново има и постижения в играта. Някои са доста очевидни, но за други трябва много да внимаваш и да се оглеждаш навсякъде докато играеш.
В крайна сметка бих казал, че надскочи очакванията ми. Със сигурност ще се запозная и с ПЦ версията на играта, защото знам, че там историята е съвсем различна и направо ще играя друга игра. Но това, което видях от Wii версията - играта е трепач.

Няма коментари:

Публикуване на коментар